Старобългарски речник
соломон҄ь
соломон҄ь
прил
притеж
ЛИ
Соломонов, на Соломон
цсрца южьскаа въстанетъ на сѫдъ. съ мѫж рода сего осѫдтъ ѩ. ѣко прде отъ конецъ ꙁемлѧ слꙑшат прѣмѫдрост соломонѧ
М
Лк 11.31
З.Срв.
Мт 12.42
З
ꙇ хождааше с въ цркве въ пртворѣ соломон
М
Йо 10.23
З
А
Изч
М
З
А
Гр
[τοῦ] Σολομῶνος
соломѹн҄ь
соломонь
Нвб
Срв
соломоновски
ОА
Соломонов
ФИ
Соломунов
ФИ
СтИл,РЛФИ