Старобългарски речник
солщьскъ 
солщьскъ -ꙑ прил дьбрь солщьска φάραγξ τῶν ἁλῶν Солна долина, Солни дол, Долината на солта — долината Ge–Melach [2Цар 8.13, 4Цар 14.7] южно от Мъртво море, която на места се белее от натрупаната сол вь конць о ꙁмѣнѹѭщі сѩ въ тѣлопьсанье дадові. въ ѹенье вънегда пожеже месоптаміѭ сѹріскѫѫ  сѹрѭ совалѭ. ї обрат сѩ іⷭавъ і ꙁбі дьбрь солішьскѫѫ. їв тꙑсѫшті СП 59.2 Изч СП солішьскъ Нвб Срв Солище МИ ЙЗах,Кюст.кр солило ’пресол разсол саламура’ ср ОА Дюв НГер ЕтМл ДА