Старобългарски речник
солло 
солло -а ср Блюдо, чиния, паница с ... рее. омо съ мъноѭ рѫкѫ въ солло. тъ мѧ прѣдастъ М Мт 26.23 З, А. Срв.Мк 14.20 М З Изч М З А Гр τρύβλιον Нвб Срв солник ’домакински съд за сол’ м ОА ВА БТР ДА солило ’пресол, разсол, саламура’ диал ОА Дюв НГер ЕтМл ДА