Старобългарски речник
сократъ 
сократъ -а м ЛИ Сократ [ок. 469— 399 г. пр. н. е.] — древногръцки философ то л сѫтъ твоѧ кн҄гꙑ. тѣхъ сократъ отъ ане не пострада. то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.13, 14 Изч С Гр Σωκράτης Нвб Сократ ЛИ Сокраки ЛИ СтИл,РЛФИ