Старобългарски речник
соват 
соват -соваѭ -соваш несв соват вънъ ῥιπτίζω πυρί Преливам, изкипявам, излизам извън клокоштетъ конобъ  вънъ соваатъ С 234.12 Изч С Нвб Срв совам [се], совна [се] ’бързо преминавам, придвижвам се’ диал ОА Дюв НГер ЕтМл ДА