Старобългарски речник
соват
соват
-соваѭ
-соваш
несв
соват вънъ
ῥιπτίζω πυρί
Преливам, изкипявам, излизам извън
клокоштетъ конобъ вънъ соваатъ
С
234.12
Изч
С
Нвб
Срв
совам [се], совна [се] ’бързо преминавам, придвижвам се’
диал
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
ДА
