Старобългарски речник
снѣгъ 
снѣгъ -а м Сняг бѣ бо ꙁракъ его ѣко(о) млън. ꙇ одѣне его бѣло ѣко снѣгъ М Мт 28.3 З, А, СК. Срв. С444.25 ꙇ бꙑшѧ рꙁꙑ его льштѧштѧ сѧ бѣлꙑ ѕѣло ѣко снѣгъ М Мк 9.3 З. Срв.Мт 17.2А омꙑеші мѩ пае снѣга ѹбѣлѭ сѩ СП 50.9 хе ... вноградъ съ ... ꙇꙁбав отъ снѣга. ꙇ отъ мраꙁа. ꙇ отъ града носма бѹреѭ СЕ 14а 6  мꙙ тво прꙁовемъ. гоже хвалтъ вьса тварь. ꙁмве  вьса беꙁденꙗ. огн҄ь градъ снѣгъ ледъ. дѹхъ бѹренъ творꙙшт слово го С 77.6 аште бо сꙙ тебѣ не сповѣмъ акꙑ снѣгъ не ѹбѣл҄ѫ сꙙ С 355.1 бѣаше же вдѣн го акꙑ мльн.  одежда го бѣла акꙑ снѣгꙿ С 444.25 Прен.Студ, мраз. ꙿто л ꙗко ꙁмѣ глагол҄етꙿ еуагг҄елстъ. бꙑт въ то врѣмꙙ. вь н҄еже смокꙑ лствмъ красѹꙗше. нъ ѹто ꙁаштцаѧ днае грѣхѹ цвьтѫштѹ. бꙑт дꙗволю снѣгѹ лежꙙштѹ по вьсемѹ ловѣьствѹ С 352.8 ꙗкꙑ снѣгъ сꙗѩ сѧ χιονόφεγγος Сияещ [блестящ, светещ] като сняг  дастъ т акꙑ снѣгъ. одеждѫ водоѭ  дѹхомь стьканѫ С 348.8 събърашꙙ съборъ. да не акꙑ снѣгъ сꙗѭштааго сꙙ бсъра прмѫтъ. нъ да свѣтълꙑ камень ꙗкоже мьнѣшꙙ. невѣрьствмъ отъмꙙтъ С 385.18 Изч М З А СК СП СЕ С Гр χιών χειμών φῶς Нвб сняг, снег диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Снегаров ФИ Снегов ФИ Снягов ФИ Снежан м ЛИ Снежана ж ЛИ Снежа ж ЛИ Снежка ж ЛИ СтИл,РЛФИ