Старобългарски речник
смѣхъ 
смѣхъ -а м Смях ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... деже аще ес ... ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ ... л въ слъꙁахъ похотьнꙑхъ. л на смѣхъ поѹщаѩ СЕ 54а 13 бѫд ... въ смѣха мѣсто. слъꙁотоьнкъ СЕ 70b 2 вꙑ веселте сꙙ смѣхомъ. аꙁъ же пѣтмъ С 19.20 но бо смѣхъ порѫганꙗ. нъ же на ѹспѣхъ С 356. 20—21  о рѫжьнѣѣмъ смѣсѣ. послѹша соломона въ мѫдростехъ глагол҄ѫшта. беꙁѹмьлю въ смѣсѣ творш ꙁъло. о добрѣѣмъ же смѣсѣ  ѹспѣшьнѣѣмь. послѹша їꙗкова глагол҄ѫшта ... стнна же ѹста не насꙑтꙙтъ сꙙ смѣха С 356.24, 25, 26, 30  бештнънꙑ же смѣхъ бъхъмъ отъврѣшт подобаатъ С 497.24 Изч СЕ С Гр γέλως Нвб смях, смех диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА