Старобългарски речник

смьꙗт сѧ

смьꙗт сѧ -смѣѭ сѧ -смѣш сѧ несв 1. Смея се, радвам се оскабвьш же сѧ савн. полемонь  сѫшт сь нмь рѣшѧ. смѣеш л сѧ С 131.14—15 елко бо кь хрьстѹ вѣрѹѫть. смѣѫть сѧ вь радост вѣьнѣ С 131.17 се же самъ съборнкъ пшꙙ глагол҄етъ. врѣмꙙ плакат сꙙ врѣмꙙ смꙗт сꙙ ... врѣмꙙ плакат сꙙ грѣха.  врѣмꙙ смꙗт сꙙ съпасеню. смꙗт сꙙ а не посмꙗт сꙙ С 356.14, 19, 20 да добрѣ глагола съборьнкъ. врѣмꙙ плакат сꙙ врѣмꙙ смꙗт сꙙ С 357.1 помлѹ мѧ ловѣколюбье плаѫштѫ. ѧже сь лѣпотꙑ ненавдѣаше смѣѭштꙙ сꙙ ꙁьлѣ С 392.2 тол не пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнг҄ъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ (гл...)ъ (.) дѣѭщ(.) ьтѫщ (...) ѩ Р V 4.14 2. Прич. сег. деят. като същ. смѣѭще сѧ м мн οἱ γελῶντες Тези, които се смеят; смеещите се горе вамъ смѣѭште сѧ нꙑнѣ ѣко въꙁдрꙑдаате  въсплаете сѧ М Лк 6.25 З Изч М З С Р Гр γελάω смѣат сѧ смꙗт сѧ смѣꙗт сѧ Нвб смея се ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА