Старобългарски речник
смрьдъ
смрьдъ
-ꙑ
прил
Беден по произход, от най–бедната класа
о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ. любо ѹбогъ стъ любо богатъ. любо сановтъ любо смръдъ. то н того поштꙙдтъ сѫдъ
С
101.24
Изч
С
Гр
[τῆς] οἰκτρᾶς τύχης
смръдъ
Нвб
Ø
