Старобългарски речник
смрадьнъ 
смрадьнъ -ꙑ прил Смраден, вонящ, зловонен, с лоша миризма [образно] подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт С 190.13 ꙁълꙑм бо ... побѣдхъ. тѣм въ старост мо ꙁъло сътворвъ въпадохъ. въвръгъ себе въ смрадънѫѭ тнѫ блѫдънѫѭ С 525.4 Изч С Гр τῆς δυσωδίας δυσώδης смрадънъ Нвб смраден ОА ВА Дюв ДА Срв смрадлив АК НТ НГер ЕтМл БТР АР