Старобългарски речник
смрадьнъ
смрадьнъ
-ꙑ
прил
Смраден, вонящ, зловонен, с лоша миризма [образно]
подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт
С
190.13
ꙁълꙑм бо ... побѣдхъ. тѣм въ старост мо ꙁъло сътворвъ въпадохъ. въвръгъ себе въ смрадънѫѭ тнѫ блѫдънѫѭ
С
525.4
Изч
С
Гр
τῆς δυσωδίας
δυσώδης
смрадънъ
Нвб
смраден
ОА
ВА
Дюв
ДА
Срв
смрадлив
АК
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР