Старобългарски речник
смрадъ
смрадъ
-а
м
Смрад, лоша миризма, воня
смрадъ бо съжеженꙗ ю ште въ ноꙁдрехъ мохъ стъ
С
198.20
ꙁълꙑ смрадъ
τὸ δυσῶδες
Зловоние
трьптъ т владꙑка трьпѣлвꙑ. не ꙁълааго смрада твого лобꙑꙁанꙗ ѹвраштаѧ сꙙ
С
426.10
Изч
С
Гр
ὀσμή
Нвб
смрад
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Смрадляк
МИ
Смръдля
МИ
Смърдана
МИ
Смърдовчец
МИ
ИД,МНЛом