Старобългарски речник
смокъвьнꙗ 
смокъвьнꙗ -н҄ѩ ж Смоковница, смокиново дърво отъ смоковъвьн (!) же наѹте с. пртъ. егда же вѣꙗ бѫдетъ млада.  лстве проꙁбнетъ. вѣсте ꙗко блꙁъ естъ жтва СК Мт 24.32 Изч СК Гр συκῆ смоковънꙗ Нвб Срв смоква диал ОА ВА БТР ДА