Старобългарски речник
смокъвьнъ
смокъвьнъ
-ꙑ
прил
Смокинов, който се отнася до смокинята
нъ велм трѣбѣ скат вьꙁлюбьн. вда смоковьнааго отъ многꙑхъ съкаꙁано. ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ. нъ не по їстнѣ
С
345.13
Изч
С
Гр
ὁ κατὰ τὴν συκῆν
смоковьнъ
Вж. при
смокъвьньнъ
Нвб