Старобългарски речник
смокъвьньскъ 
смокъвьньскъ -ꙑ прил същ смокъвьньско ср ед τὸ τῆς συκῆς Това, което се е случило със смокинята; случката със смокинята съ рее мъ. амнъ глѭ вамъ аще мате вѣрѭ  не ѹсѭмнте сѧ. не тъкъма смоковънъское створте. нъ аще і горѣ се реете двгн сѧ  връѕ сѧ въ море бѭдетъ ЗI Мт 21.21 Изч ЗI смоковънъскъ Вж. при смокъвьньнъ Нвб