Старобългарски речник
смокъвьнца 
смокъвьнца -ѧ ж Смоковница, смокиново дърво, смокиня ꙇ ѹꙁьрѣвь смоковьнцѫ еднѫ пр пѫт ... обрѣте на не. тъкмо лствье едно. ꙇ гла е. да нколже пло(да отъ тебе) не бѫдетъ въ вѣкъ. ꙇ абье съше смоковьнца М Мт 21.19 ЗI ЗП отъ смоковън(цѧ) же наѹте сѧ пртъ. егда (ѹ)же вѣѣ еѩ бѫдетъ (мла)да  лствье проꙁѧбне(тъ. вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жѧтва М Мт 24.32 З, А, Н.Срв. Мк 13.28 М, З;Лк21.29 М З отъвѣшта съ  рее емѹ. прѣжде даже не въꙁглас тебе флпъ сѫшта подъ смоковьнцеѭ вдѣхъ тѧ М Йо 1.49 З А проклнааше смокьвнцѫ  їсъхнѣꙗше. сльнъ словомъ С 476.24 М З А ЗП Н С Гр συκῆ смоковьнца смоковънца смокьвнца Нвб смоковница диал ВА БТР АР Срв смоквица НГер ЕтМл БТР