Старобългарски речник
слѣпьць 
слѣпьць -а м Слепец; сляп, незрящ човек пршедъшѹ же емѹ въ домъ. прстѫⷫ҇сте къ немѹ слѣпъца М Мт 9.28 З А СК ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта пр пѫт ... въꙁъпсте глаголѭшта. помло нꙑ г снѹ двдвъ М Мт 20.20 ЗI А СК ꙇ ставъ съ рее въꙁг(л)аст . ꙇ ꙁъваахѫ слѣпъца глѭште емѹ дръꙁа. въстан ꙁоветъ тѧ М Мк 10.49 З слѣпецъ етеръ сѣдѣаше пр пѫт просѧ М Лк 18.35 З А глашѧ слѣпьцю пакꙑ. тꙑ ъто глеш о немь. ѣко отвръꙁе о тво М Йо 9.17 З А ждове на лце господьн҄е пл҄ьваахѫ. онъ же слѣпьцꙙ хъ цѣлꙗаше С 481.18 М З А СК С Гр [ὁ] τυφλός слѣпъцъ слѣпець слѣпецъ Нвб слепец ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА