Старобългарски речник
слѣпъ 
слѣпъ -ꙑ прил 1. Сляп, невиждащ сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ М Мк 10.46 З ꙇ ммо дꙑ с вдѣ лва слѣпа. отъ рождъства М Йо 9.1 З А прꙁъвашѧ же въторцеѭ ка же бѣ слѣпъ М Йо 9.24 З А ꙇ къ слѣпъ. прѣхождааше тварь К 10а 21 алеѯандръ глагола рѣхъ т ꙗко не жьрѫ богомъ твомъ. сѹтномъ глѹхомъ слѣпомъ С 163.15 2. Като същ. слѣпъ, слѣпꙑ м ед дв мн [ὁ] τυφλός, ὁ τυφλωϑείς Слепец, сляп [невиждащ] човек; слепци съ рее мъ. шедъше въꙁвѣстте оанов. слѣп проꙁраѭтъ. ꙇ хром ходѧтъ М Мт 11.5 З, А. Срв.Лк 7.22 М З ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ хром  слѣп въ цркве  сцѣл ѩ М Мт 21.14 З, ЗП.Срв. С 330.11 гоподнъ домѹ. рее рабѹ своемѹ. ꙁд ѩдро на распѫтѣ  стъгнꙑ града. ꙇ нштѧѩ  бѣдънꙑѩ  хромꙑѩ  слѣпꙑѩ въвед сѣмо М Лк 14.21 З А СК премꙑ ꙁъване слѣпѹю. ꙇ поклонене. ꙁовѫщюмѹ тѧ ... тѧ молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ. ꙇ поклонене раба твоего сего СЕ 33b 13 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ ... ꙁѣнцѭ слѣпꙑмъ. ꙇꙁъѣсньшмь СЕ 53а 25 і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті К 4b 2—3  прѣбꙑвахѫ ште слѣп С 3.16 глѹс слꙑште.  слѣп проꙁрате вдѣт С 323.3 слѣп ою не мѫште освѣштаахѫ сꙙ. а он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ С 399.3 3. Прен. Заслепен, духовно късоглед, който не вижда истината останѣте хъ. вожд сѫтъ слѣп слѣпьцемъ М Мт 15.14 З фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI неловѣьскъ бъшьѭ  слѣпъ фарсеѡвъ съмꙑслъ С 393.4 М З А СК ЗП СЕ К С Гр τυφλός τυφλώσσων Нвб сляп ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Слепия камень МИ ГХ,ТБИ Слепче МИ ЙИв,БСМ Слепча МИ ЙЗ,МИПан Слепа чука МИ БМС Слепота барчина МИ ГХ,МИМ Слепоска МИ ХХ,ЛИМР Слепов ФИ Сляпов ФИ СтИл,РЛФИ