Старобългарски речник
слѣпъ
слѣпъ
-ꙑ
прил
1. Сляп, невиждащ
сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ
М
Мк 10.46 З
ꙇ ммо дꙑ с вдѣ лва слѣпа. отъ рождъства
М
Йо 9.1
З
А
прꙁъвашѧ же въторцеѭ ка же бѣ слѣпъ
М
Йо 9.24
З
А
ꙇ къ слѣпъ. прѣхождааше тварь
К
10а 21
алеѯандръ глагола рѣхъ т ꙗко не жьрѫ богомъ твомъ. сѹтномъ глѹхомъ слѣпомъ
С
163.15
2.
Като същ.
слѣпъ, слѣпꙑ
м
ед
дв
мн
[ὁ] τυφλός, ὁ τυφλωϑείς
Слепец, сляп [невиждащ] човек; слепци
съ рее мъ. шедъше въꙁвѣстте оанов. слѣп проꙁраѭтъ. ꙇ хром ходѧтъ
М
Мт 11.5
З,
А. Срв.Лк 7.22
М
З
ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ хром слѣп въ цркве сцѣл ѩ
М
Мт 21.14
З,
ЗП.Срв. С 330.11
гоподнъ домѹ. рее рабѹ своемѹ. ꙁд ѩдро на распѫтѣ стъгнꙑ града. ꙇ нштѧѩ бѣдънꙑѩ хромꙑѩ слѣпꙑѩ въвед сѣмо
М
Лк 14.21
З
А
СК
премꙑ ꙁъване слѣпѹю. ꙇ поклонене. ꙁовѫщюмѹ тѧ ... тѧ молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ. ꙇ поклонене раба твоего сего
СЕ
33b 13
ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ ... ꙁѣнцѭ слѣпꙑмъ. ꙇꙁъѣсньшмь
СЕ
53а 25
і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші. ꙇ слѣпꙑѩ творіші проꙁьрѣті
К
4b 2—3
прѣбꙑвахѫ ште слѣп
С
3.16
глѹс слꙑште. слѣп проꙁрате вдѣт
С
323.3
слѣп ою не мѫште освѣштаахѫ сꙙ. а он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ
С
399.3
3.
Прен. Заслепен, духовно късоглед, който не вижда истината
останѣте хъ. вожд сѫтъ слѣп слѣпьцемъ
М
Мт 15.14
З
фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ да бѫдетъ вьнѣщьнее ма сто
М
Мт 23.26
ЗI
неловѣьскъ бъшьѭ слѣпъ фарсеѡвъ съмꙑслъ
С
393.4
М
З
А
СК
ЗП
СЕ
К
С
Гр
τυφλός
τυφλώσσων
Нвб
сляп
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
Срв
Слепия камень
МИ
ГХ,ТБИ
Слепче
МИ
ЙИв,БСМ
Слепча
МИ
ЙЗ,МИПан
Слепа чука
МИ
БМС
Слепота барчина
МИ
ГХ,МИМ
Слепоска
МИ
ХХ,ЛИМР
Слепов
ФИ
Сляпов
ФИ
СтИл,РЛФИ