Старобългарски речник
слѣдъ 
слѣдъ -а м 1. Следа, диря онъ же вдѣвꙑ  въ такомъ ншт обраꙁѣ.  въ прътштхъ старца. прѣобдѣ .  не отъвѣшта мѹ н дного словесе. не бо бѣ тъгда тѹ н слѣда рънорꙁъьска С 192.5 2. Прен. Пример, образец тѣмже дож  до дьнесь. прблжаѭшта сꙙ. отъ прьвааго апл҇ⷪа  врьховьнꙗаго петра. еѡнна нарцаѭтъ сꙙ. се ъстьнаа брать слѣдъ  ѹштень сьпасеньꙗ С 542.13 въ слѣдъ, въслѣдъ a) ὄπισϑεν, ὀπίσω, ἐπιδιώκων, τὰ ἴχνη, καϑ᾿ ὄπισϑεν За означаване, че нещо се случва или някой се намира зад нещо или някого: след, подир с род онъ же не отъвѣща е словесе. ꙇ прстѫпьше ѹенц его молѣхѫ  глѭще. отъпѹст ѭ ѣко въпетъ въ слѣдъ насъ М Мт 15.23 З СК граждане же его ненавдѣахѫ его. посълашѧ молтвѫ въ слѣдъ его глѭще. не хоштемъ семѹ да цсрствѹѹтъ надъ нам М Лк 19.14А ведѫтъ сѧ цревꙑ дѣвꙑ вь слѣдь еѩ СЕ 87b 22—23 жꙙтел҄ѣне же ов клцаахѫ ов теаахѫ вь слѣдъ влька.  не постгъше го вратшꙙ сꙙ С 43.25 дна отъ мьн сѫштхъ въ лаодк҄. вь пскѹп градѣ. слѣдвъш въ слѣдъ го прде въ к҄есарѭ С 233.2 она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа.  аб ꙁдꙑха С 234.1 b) ἀκόλουϑον Вследствие, в резултат ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁълꙑ наѧльне ... ꙇ вꙿсѭ съпадъшѭѭ твоѭ слѫ. вь слѣдь твоеѩ волѧ СЕ 52а 6—7 грѧст [т, пот, прт, ходт, шьствоват, въслѣдьствоват] въ слѣдъ [въслѣдъ] ἀκολουϑέω, ἀκολουϑέω ὀπίσω, κατακολουϑέω, ἐπακολουϑέω, ἔρχομαι ὀπίσω, πορεύομαι ἐπί, δεῦρο ὀπίσω Следвам, последвам, тръгна [тръгвам, вървя] след ꙇ же не прметъ крста своего  въ слѣдъ мене грѧдетъ. нѣстъ мене достонъ М Мт 10.38 З, А, СК. Срв.Мт 16.24 М, З;Лк 14.27 М З аште хощеш съвръшенъ бꙑт. ꙇд продаждъ мѣне твое ... ꙇ прд въ слѣдъ мене М Мт 19.21 ЗI, А, СК.Срв. Мк 10.21 М З ꙇ (оста)вь вьсѣ вь слѣдъ его де М Лк 5.28 З А въ слѣдъ же шедъшѧ женꙑ. ѩже бѣахѫ пршълꙑ съ нмь отъ галлеѩ. вдѣшѧ гробъ  ѣко положено бꙑстъ тѣло его М Лк 23.55 З млсрдовавъ же іс коснѫ с ою ма.  абе отврьꙁоста с о обѣма.  вь слѣдъ его доста СК Мт 20.34 ЗП ономѹ же ѹвѣштавъшѹ сꙙ.  молтвѫ сътворвъ. отьнꙙ отъ н҄хъ невдѣнмъ арꙿхагꙿг҄еловомъ. да вьс бꙑвъшї подошꙙ вьслѣдъ го С 32.20 он же ѹслꙑшавъше  рад бꙑвъше дашꙙ мѹ два ꙁлатка.  шедъше вьслѣдъ н҄его додошꙙ мѣста С 145.25 вьслѣдьствоваста же вьслѣдъ го дъва елен.  шесть двхъ коꙁъ. же дошꙙ къ епскѹпѹ ссню С 223.6—7 Стана последовател на някого. рее гь. своімъ ѹенкомъ. же хощетъ вь слѣдъ мене т. да отъврьжетъ с себе.  вьꙁьметъ крьстъ своі.  детъ по мнѣ СК Мт 8.34Б Срв. СЕ90а 8—9 ꙇ подавъ ꙇма пѫть шьствоват вьслѣдь тебе. тѧ молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ ... раба твоего сего ... ꙇ подажд емѹ ꙁракъ. ꙇ дажд емѹ шьствоват вьслѣдь тебе. ꙇ тѧ славт СЕ 33b 17—18, 34а 2 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант ... ніъже іно дальнее съмꙑшлѣті. ні въ скота мѣсто въ слѣдъ несъмꙑслънъ похотꙇмъ ходіті К 2b 3—4 погънат [гънат] въ слѣдъ [въслѣдъ] ἐπιδιώκω ὀπίσω, ἐπιδιώκω Подгоня, погна цї же отъ савръ погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го  ѹбт С 51.6 съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ. нъ плешт въдавъ побѣже отъ лца хъ. он же женѣахѫ вьслѣдъ С 196.15—16 съ слѣда ὄπισϑεν Отзад, изотзад ꙇ жена сѫшт въ тоен кръве. отъ дъвоѭ на десѧте лѣтѹ. ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт. прстѫпьш съ слѣда коснѫ сѧ вьскрл рꙁꙑ его. ꙇ абе ста токъ кръве еѩ М Лк 8.44 З СК ходѧ [дꙑ, грѧдꙑ] въ слѣдъ [въслѣдъ] a) ὁ ἀκολουϑῶν Този, който върви отзад [зад, след], следва ꙇ прѣдъ ходѧште  въ слѣдъ ходѧште вьпѣхѫ глѭште. ѡсанънна блгсвнъ грѧдꙑ въ імѧ гне М Мк 11.9 З слъшавъ же іс. дв с емѹ  рее дѫщмъ вь слѣдъ себе. амⷩ҇ глѫ вамъ н въ ꙁл толкꙑ вѣрꙑ обрѣтъ СК Мт 8.10 b) Последовател, ученик аꙁъ есмь свѣтъ всемѹ мрѹ. ході вь слѣдъ мене. не матъ ходт въ тъмѣ. нъ мѣт матъ свѣтъ жꙁн СК Йо 8.12 Срв. СЕ33b 3 М З А СК Б ЗП СЕ К С Гр ἴχνος слѣдь Нвб след остар диал ОА ВА Дюв РРОДД ЕА ДА Срв следа ж ОА АК НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА