Старобългарски речник
сльꙁьнъ
сльꙁьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до сълзи, слъзен
како л съповѣдѣ ѧже пр насъ вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънъмъ тоенмъ
С
274.17
толко же мѹ бѣаше поѹврьꙁен ꙗкоже сльꙁт мѹ ꙁѣло ... ꙗкоже вдꙙштмъ отьцемъ сльꙁънꙑ даръ двт сꙙ давьца благꙑхъ бога
С
285.20
Образно.
гі бже ... натровеші нꙑ хлѣба слеꙁьна
СП
79.6
Изч
СП
С
Гр
[τῶν] δακρύων
слеꙁьнъ
сльꙁънъ
Нвб
слъзен
остар
ОА
сълзен
БТР
АР
слезен
остар
ВА