Старобългарски речник

сльꙁъкъ

сльꙁъкъ -ꙑ прил Лепкав, лепнещ сладъкъ стъ плодъ смокве  сльꙁъкъ. сладъка стъ сласть С 350.26 Изч С Гр γλίσχρος Нвб Срв слузен, слузест ОА ВА ЕтМл БТР ДА