Старобългарски речник
сльꙁотоьнкъ
сльꙁотоьнкъ
-а
м
Този, който пролива [рони] сълзи, плаче
тѣмьже тꙑ ѧдо. бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца. въ смѣха мѣсто. слъꙁотоьнкъ
СЕ
70b 3
Изч
СЕ
слъꙁотоьнкъ
Нвб
Срв
слъзоточив, сълзоточив
прил
остар
АК
