Старобългарски речник
сльꙁт 
сльꙁт -сльжѫ -сльꙁш несв Проливам, роня сълзи; плача вѣдѣ гі блѫдьнцѭ сльꙁвъшѭ ꙁ глѫбнꙑ срца. ꙇ премъшѭ отъдане грѣховъ СС Ib 4—5 толко же мѹ бѣаше поѹврьꙁен. ꙗкоже сльꙁт мѹ ꙁѣло въ годъ беꙁскръбънꙑѧ жрътвꙑ С 285.17 Изч СС С Гр δακρύω Нвб Срв слъзя остар диал ВА Дюв НГер сълзя ОА ЕтМл БТР АР ДА