Старобългарски речник
сльꙁа 
сльꙁа -ꙑ ж Сълза ꙇ абе въꙁъпвъ отецъ отроѧте съ слъꙁам глааше. вѣрѹѭ г помоꙁ моемѹ невѣрьствю М Мк 9.24 З А СК Б съ ... рее смонѹ. вдш л сѭ женѫ ... с же слъꙁам омо ноꙁѣ мо. ꙇ власꙑ свомі отьре М Лк 7.44 З, А, СК. Срв. С394.29 С395.1 ѹтрѹдіхъ сѩ въꙁдꙑханьемоімъ. ꙁмꙑѭ на вьсѣкѫ нощъ ложе мое. слъꙁамі моім постелѭ моѭ ѹмоѭ СП 6.7 ѣко іꙁбавілъ есі дшѫ моѭ отъ съмръті. оі моі отъ слеꙁъ СП 55.14 съвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ СП 125.5 Срв. СЕ84b 7 дажд м гі. ома мома слъꙁꙑ тот. да с ꙇм омꙑѭ стѹдънаа дѣла СС Iа 9 гі бже ... подажд грѣшънꙑма м ома. ꙇстоьнкъ слеꙁъ. ꙇмже да бмь отъмꙑлъ. гнесь отъ дшѧ моеѩ СЕ 78а 12 хотѣхъ слъꙁам отъмꙑт. мохъ грѣхъ гі СЕ 83b 16 блаженꙑ же кодратъ ... слъꙁꙑ хъ вдѣвъ рее к н҄мъ. пъвате брат ꙗко млосрьдъ стъ гь нашъ їсѹ хъ. съ слъꙁам прпадѣте к н҄емꙋ С 108.16, 18 свꙙтꙑ ... не прѣстааше ношть  дьнь съ слъꙁам молꙙ бога. прꙁьрѣт на стадо сво С 196.6  вдѣвъ старць лѣторасль благодарьствѣаше бога съ слъꙁам С 300.21  акꙑ сьребро слъꙁꙑ вьрꙙштꙙ капаахѫ по лантама на ꙁемьѭ С 397.25 бес прѣстан напаѣ садъ своѩ братре. сльꙁам молѧ сѧ да напаѣем в(ь)драстѫтъ Р II 1.5 горькꙑѩ сльꙁ ϑρῆνος Горчиви сълзи, ридание, вопъл она же ... плаѫшт прврьже себе къ двьремъ. съ горъкам слъꙁам ꙁовѣаше стааго С 516.6 сльꙁꙑ ѹпѹштат δακρυρροέω Проливам сълзи, плача воле ѹбо слъꙁꙑ ѹпѹшташ ꙗко надъ мрътвъмъ. прослъжъшѹѹмѹ сꙙ.  мрьтва лаꙁарꙗ вьскрѣшьшѹ С 457.15—16 М З А СК Б СП СС СЕ С Р Гр δάκρυ δάκρυον слъꙁа ꙁльꙁа Нвб слъза остар диал ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ДА сълза ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Сълза ж ЛИ Сълзица ж ЛИ СтИл,РЛФИ