Старобългарски речник
слꙑшател҄ь 
слꙑшател҄ь -ꙗ м Слушател; този, който слуша твое ѣко в(...) (...)  вꙿсемѹ слꙑ(...)тель (слꙑшатель, Гошев, Индекс, с. 113)  в(ѣ)ттель Р VII Ба 26—27 Изч Р Нвб слушател ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА