Старобългарски речник
слꙑшань 
слꙑшань -ꙗ ср 1. Известие; слух, мълва ѹслъшат же мате бран. ꙇ слꙑшанѣ бран вдте. не ѹжасате сѧ. подобаатъ бо вьсѣмъ бꙑт. нъ не тогда естъ коньна М Мт 24.6 ЗI А Нещо чуто, разказ, съобщение. сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)ꙑшанемъ да (не к)о(гд)а оⷮпа(де)мъ Е 8б 17 нктоже слꙑшаньꙗ повѣдаатъ. нктоже отъ рѣ повѣд прностъ. нктоже мене прметъ твоꙗ повѣдаѭшта С 510. 27—28 2. Предание, предсказание; предсказаното, предвъзвестеното о н҄емъ бо глагол҄ѫ. ѹже въ твоѭ ѫтробѫ слꙑшанмъ въско. твоѧ ѫтробꙑ поновьнꙗ творꙙ С 239.5—6 3. Прен. Послушание нъ  братѹꙙдъ ѹбо мѹ еѡдѡръ. славънꙑ антграфеусъ. сего же въ добротахъ състарѣвъшааго сꙙ. божъствънааго того слꙑшан прмьѧ.  дѹшѫ слꙑшанмъ освѣштаѧ вельм въгаждааше богѹ. съ вьсѣмъ домомъ свомъ С 281.9, 10 Изч М ЗI А Е С Гр ἀκοή τὸ ἀκουσϑέν слꙑшан слъшане слꙑшаніе слъшан слꙑшане Нвб слишание остар ВА НГер слушане ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА