Старобългарски речник
слънььнъ 
слънььнъ -ꙑ прил Слънчев, който се отнася до слънцето, слънчов  нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ С 53.4 а схъ добрꙑхъ мѫенкъ тѣлеса ... акꙑ лѹꙙ сльнеьнꙑѧ къ брѣгѹ съвькѹпл҄ѣахѫ сꙙ главꙑ мъ къ свомъ тѣлесемъ С 66.25 вꙑ бо ꙁа ха ѹбьн бꙑсте ...  врѣмꙙ прсѣштеню просвьтѣсте сꙙ пае сльнеьнꙑѧ свѣтьлост С 68.4 Изч С Гр [τοῦ] ἡλίου ἔντιμος слънеьнъ сльнеьнъ Нвб слънчен остар ВА слънечен остар ОА сълнечен остар диал АК Срв слънцов, слънцев диал Дюв НГер слънчов Дюв ЕтМл БТР АР слънчев ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА