Старобългарски речник
слѹть 
слѹть -ꙗ ср Известност, слава, авторитет с ѹбо освѣштенꙑ отьцъ нашъ їѡаннъ. отъ арменъскааго нкополꙗ бѣ. родтелю бꙑвъ. егкратꙗ.  еуфмѧ. тако нарцамома. богатъствомъ же  слѹтмъ родтел҄ьскꙑмъ кꙑпꙙштьмъ С 278.20 Изч С Гр περιφάνεια слѹт Нвб Ø