Старобългарски речник
слѹꙁъ 
слѹꙁъ -а м Слуз ꙗко брашьно пльтьно гда въ ѫтробѫ слѹꙁь мѣѭштѹ ꙁьль въпадетъ. пае продлъжтъ недѫгъ С 421.14 Изч С Гр χυμοί слѹꙁь Нвб слуз ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА