Старобългарски речник
слѹжьба
слѹжьба
-ꙑ
ж
1. Слугуване, прислужване, шетане, шетня
ꙇ бꙑстъ ѣко сплъншѧ сѧ денье слѹжьбꙑ его де въ домъ сво
М
Лк 1.23
З
А
ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слѹжъбѣ. ставъш же рее. г не радш л ѣко сест(р)а моѣ еднѫ мѧ остав слѹжт. рьц ѹбо е да м поможетъ
М
Лк 10.40
З
А
СК
відѣ лі ѹеніка. онъ о прѣданьі. тъштааше сѧ. а сі о слѹжъбѣ
К
6а 9
Срв.
С415.24
потом же постав блаженꙑ сава. сокаѭ. варт слѹжт брат вьсе. прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ съ радостѭ
С
284.8—9
Занятие, работа.
божъствънꙑ же їѡаннъ ... водѫ отъ потока въꙁносꙙ. варꙙ дѣлаѭштмъ. работаѧ мъ въ камен. въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ. вън҄егда манастꙑръскаꙗ штѹждекръмьнца ꙁъдааше сꙙ
С
284.4
семѹ ѹбо ꙁждемѹ манастꙑрѹ. прнѹждамъ бѣаше правьдвꙑ тъ мѫжъ. нѫ слѹжъбѫ творт. варꙙштꙋ ност брашъно дѣлателемъ десꙙт пьпрштъ въ дал҄ꙙ отъ манастрѣ
С
284.27
Услуга, помощ.
проꙁѩбаѩ пажтъ скотомъ ї травѫ на слѹжьбѫ лкмъ. їꙁвесті хлѣбъ отъ ꙁемⷧѩ. вно вьꙁвеселтъ срдце лкѹ
СП
103.14
2.
събир
Прислуга, прислужници, слуги
нѣкто палатї ... пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ. прѣбꙑ самъ нѣмъ неподвжмъ. доде же манастра ловѣка бжьꙗ. съ женоѭ своѭ снъм дьштерм. съ прокоѭ робскоѭ слѹжьбоѭ
С
562.12
3. Полагане на грижи за нещо
ц слѹжьбѫ тѣлесънѫ прѣмъше. ште дшам власт покѹшате сꙙ
С
88.14—15
да н тѣлесънꙑѧ слѹжꙿбꙑ оскѫдтъ страньнꙑмъ. н дховнааго дѣла ѹпраꙁнтъ. о обомъ бо творааше попеень
С
550.15—16
4. Поклонение; служене, служба
троце бже вꙿсемогꙑ. бѫд м помощьнкъ. ꙇ бѫд м подавъꙶ слѫ. ꙇ мѫдрость ... на твоѭ слѹжъбѫ
СЕ
72b 9—10
а же нъ н҄ѣ акꙑ беꙁѹмьл сте. на слѹжьбѫ блаꙁнꙙштѹ васъ дꙗволѹ. нъ оставвъше отъстѫпт отъ н҄его
С
29.20
5. Богослужение, религиозна служба, литургия
мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское
Е
28б 14—15
см же тако съвръшеномъ. въ пръвѫѫ скнѫ. вꙑнѫ въхождахѫ ере. слѹжбꙑ съдѣваѫще
Е
29а 13
гі бже нашъ. прм ѹмаленѫѭ нашѭ слѹжъбѫ
СС
IIа 3
пакꙑ прносмъ тебѣ. словесънѫѭ сѭ слѹжъбѫ. о ѹмеръшхъ въ вѣрѣ
СС
IIIа 24—25
прм гі мⷧтвꙑ нашѧ. съ прносмꙑм слѹжъбам ... тебѣ даѭщю. гдемь нашмь
СЕ
16а 21
повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт. не творт вь н҄хъ обꙑьнꙑхъ слѹжъбъ
С
190. 26—27
въ днъ же отъ дꙿн стоѧштѹ стѹѹмѹ на въсходѣ сꙑньнѣмь. по слѹжꙿбѣ црьквьнѣ. напрасно облакъ покрꙑ го свѣтьлъ
С
570.6
Богослужебен чин; ред, по който се извършва църковна служба.
стⷯ҇. ѹслꙑш бже гласъ млтвꙑ мое. щ проѧѧ слѹжбꙑ
Е
24б 7
щ слѹжбꙑ (...) д҃ декѧбрѣ. алⷢ҇лѹ. глаⷭ҇. д҃. въꙁвашѧ праведн
Е
24б 13
бꙑваⷮ҇е прое ⷩ҇ слѹжъбѣ до конца. егꙿдаже прведѫтъ постргъшааго сѧ на трапеꙁѫ. поѭтъ пѣне се глⷭ҇а г҃
СЕ
99b 22
дольскаꙗ слѹжьба
εἰδωλολατρεία
Идолослужение, идолопоклонничество, езичество
крестъ въдрѫжаше сѧ. а ідольскаѣ слѹжъба раꙁорена бꙑваше. кръстъ въстааше. ꙇ дьѣволѣ сіла раꙁорена бꙑваше
К
10b 9
свѧттел҄ьскаꙗ слѹжьба
ἱερατικὴ λειτουργία
Свещенодействие
тъ стꙑмъ епскѹпомъ мѫенкомъ петромъ. божмъ авл҄енмъ. отълѫенъ бъⷭ҇і отъ свꙙттел҄ьскꙑѧ слѹжъбꙑ
С
186.25
стꙑ же еппъ шъдъ кѹпꙿно. съ потрѣбоѭ сттел҄ьстѣ слѹжьбѣ. носꙙште ꙗже на сто кръштень потрѣбьнаꙗ. на гробъ прдошꙙ
С
536.29
слѹжьбѫ прмат
ὑπηρετέομαι, διακονέομαι
Обслужван съм, получавам услуги
се бо нꙑнꙗ вдмъ ꙗко богатї ншт. ꙁъл добр. отъ того слѹжъбѫ прмьѭтꙿ
С
262.6
правьдьно же помꙑслхъ. доньдеже смъ въ крѣпост тѣлесьнѣ. послѹжт поработат отцемъ. да гда отънемогѫ то беꙁъ осѫжденꙗ бѫдѫ. отъ нѣхъ слѹжьбѫ прмьѧ
С
286.26—27
н отъ таковааго дховьнааго юношꙙ. окꙑ отъ ѹенка подобаатъ слѹжꙿбѫ прмат. н ономѹ пакꙑ сътрьпѣт оть н҄его ꙗкоже отъ ѹтелꙗ слѹжьбѫ прмат. достотъ мѣсто мѹ подат. о себѣ прѣбꙑват
С
548.15— 16, 17
слѹжьбѫ прност
λατρείαν προσφέρω
Принасям служба, служа
отъ съньмштъ жденѫтъ вꙑ. нъ прдетъ годна. да вьсѣкъ же ѹбетъ вꙑ. мьнтъ сѧ слѹжъбѫ прност бѹ
М
Йо 16.2
З
А
СК
М
З
А
СК
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Гр
λειτουργία
λατρεία
ϑεραπεία
ὑπηρεσία
διακονία
ὑπουργία
ἱερουργία
ἀκολουϑία
δουλεία
τὸ Πάσχα
слѹжъба
слꙋжъба
слѹжба
Нвб
служба
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА