Старобългарски речник
слѹжт 
слѹжт -слѹжѫ -слѹжш несв 1. Прислужвам, слугувам, шетам ꙇ пркоснѫ сѧ рѫцѣ еѩ. ꙇ остав ѭ огнь. ꙇ въста  слѹжаше емѹ М Мт 8.15 З, А, СК. Срв.Мк 1.31 М, З;Лк 4.39 М З ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слѹжъбѣ. ставъш же рее. г не радш л ѣко сест(р)а моѣ еднѫ мѧ остав слѹжт. рьц ѹбо е да м поможетъ М Лк 10.40 З А СК сътворшѧ же (е)мѹ веерѭ тѹ. ꙇ маръта слѹжааше М Йо 12.2 З А СК ѡ моі на вѣрьнꙑѩ ꙁемⷧі. посаждаті съ собоѭ. ходѩі по пѫті непороьнѹ сь мі слѹжаше СП 100.6 беꙁъ сѹмьнѣнꙗ ꙁатворенѣ тѹ брат слѹжааше. комѹждо хъ потрѣбъно прносꙙ С 98.20 потом же постав  блаженꙑ сава. сокаѭ. варт  слѹжт брат вьсе. прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ  съ радостѭ. слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ С 284.7—8, 10 Образно. тогда остав его дѣволъ. ꙇ се аћл прстѫпшѧ ꙇ слѹжаахѫ емѹ З Мт 4.11 А СК Б 2. Почитам, покорявам се на някого аште кто мьнѣ слѹжтъ. по мьнѣ да ходтъ М Йо 12.26 З А ꙇ аште кто мьнѣ слѹжтъ. поьтетъ і отцъ М Йо 12.26 З А СК нкꙑже бо рабъ можетъ двѣма гнома работат. л едного вьꙁненавдтъ. а дрѹгаго вьꙁлюбтъ. л едномѹ ꙋгодтъ. а дрꙋꙁѣмь небрѣщ вьънетъ. не можетъ бо бѹ слѹжт  мамонѣ СК Мт 6.24 аћлъскꙑѩ слꙑ тебе слѹжѧтъ. архћлъсц лц. тебѣ кланѣѭтъ сѧ СЕ 4а 15 влко гі бже нашъ ... съвръш. ѣко да тѣло слѹжтъ мꙑсльнѣ дш СЕ 7b 5 томѹ слѹжт. вꙑшьнѣа мѫдроват. вꙑшънхъ прост. наше бо жте на нбсехъ естъ СЕ 90b 11  аб агꙿг҄елъ гнь прѣдъста прѣдъ н҄еѭ. глагол҄ꙙ. не ѹбо сꙙ ѹлꙗн. гь бо їс хс мѹже тꙑ слѹжш посъла мꙙ покрꙑт тꙙ С 3.5 крьстꙗна есвѣ.  въ хса мавѣ надеждѫ. а бѣсомъ не поклан҄ѣвѣ сꙙ.  богомъ твомъ не слѹжвѣ С 12.21 Срв. С181.16 аꙁꙿ грѣшꙿнъ. ѹвѣдѣвъ тебе бже мо. каѭ сѧ вь сеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ. кꙿ тебѣ пр()т съгрѣшаѩ.  хотѧ право слѹжт тебѣ Р VII 4.29 3. Извършвам богослужение, изпълнявам дейност на свещенослужител бꙑстъ же слѹжѧштѹ емѹ. въ нѹ рѣдꙑ своеѩ. прѣдъ бмъ. по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ М Лк 1.8 З А съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ. отроц благоьстьно слѹжꙙтъ хвалѫ. а нест жьрьц ꙁьлѣ гнѣваѭтъ сꙙ С 324.6—7 4. Прич. сег. деят. като същ. a) слѹжѧ[] м ед a) ὁ διακονῶν Прислужник, слуга нъ бол васъ да бѫдетъ ѣко мьн. ꙇ старѣ ѣко слѹжѧ М Лк 22.26 З кꙑ бо бол въꙁлежѧ л л слѹжѧ. не вьꙁлежѧ л. аꙁъ же по срѣдѣ васъ есмь ѣко слѹжѧ М Лк 22.27 З старьць же сава ... отътолѣ мльат наꙙ въ хꙑꙁнѣ. н въ црькъве прходꙙ. н къ комѹже съпроста глагол҄ꙙ. раꙁвѣ къ слѹжꙙштꙋѹмѹ мѹ до етꙑрь лѣтъ С 288.8—9 b) слѹжѧ м ед слѹжѧще[] м мн ὁ διακονήσας, οἱ διακονήσαντες, οἱ λατρεύοντες Служител, служители. ( къ) (...) ѧ҇д (т)моѳе (...) сл(ж)ѧ (до)брѣ. щ (...) а(лⷢ҇л). гл(...) равед(...) насаждене въ домо(у) Е 23а 16 їмамъ олтаръ ѿ҇ (нег) (...) не мѧтъ обла(ст) (...) слѹжѧще скнї Е 34а 2—3  прстѫп к н҄емѹ отъ слѹжꙙштхъ прѣдъ кнꙙꙁемъ.  гла мѹ. вьсѣмь авѣ стъ алеѯандре. ꙗко влъшъбам одолѣваш С 159.18 прѣстоꙗт слѹжѧ παρίσταμαι Извършвам богослужебни действия, служа тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ.  носвъ прѣстꙑѧ танꙑ. въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ. прѣстѫп сво санъ пае же не прѣстѫп С 214.10—11 М З А СК Б Е СП СЕ С Р Гр δουλεύω διακονέω λατρεύω λειτουργέω ἐξυπηρετέομαι ὑπηρετέω ϑεραπεύω ἱερατεύω συλλειτουργέω ἱερουργέω συνασκέομαι ὑπουργέω τὴν ἐπιμέλειαν ποιέομαι слꙋжт слѹжті Нвб служа ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА