Старобългарски речник
слѹжень 
слѹжень -ꙗ ср 1. Служене, служба, почитане ꙗкоже ѹбо вь велкѫ старость прде отъвръꙁошꙙ ѹенц на сѹжен мꙋ С 301.1 Зависимост, подчинение. отъ вꙿсѣхъ ѹбо хран сѧ. ѡтъ нхъже въходтъ грѣховънаа съмръть ... лхоманѣ. родтелѣ непрѣꙁннъ дѣлесъ. слѹженью СЕ 89а 18 2. Богослужение, църковна служба ѡ благовъгодьнѣ трѣбѣ бꙑт. словесънѹмѹ семѹ слѹженью нашемѹ. гю помо СЕ 60а 15 Служение, богопочитание. тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемъ его ... въ беꙁдръпътъное слѹжене СЕ 89b 1 благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне ... рѹштъ прѣльсть ... прогнат скврьнѫ.  стꙑдость. пѹстошьнꙑхъ ба слѹженꙗ С 329.21 слѹжень капштемъ εἰδωλολατρεία Идолопоклонничество, езичество прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю.  на пѣсн.  на блѫжденꙗ женомъ С 352.12 слѹжень прмат ἐξυπηρετέομαι Обслужван съм аште бо дѣло ъстьно бꙑло. то славьнѣ ѹбо бꙑ отъ ловѣкъ слѹжен прмалъ С 262.2—3 нъ слѹженью ἀκολουϑία Ред [последование] на църковна служба ⷩ҇ слѹженью. ѡбраꙁа рънеьсꙿка СЕ 81а 15 ⷩ҇ слѹженью. велкѹмѹ ѡбраꙁѹ СЕ 82а 1 Изч СЕ С Гр ϑεραπεία τὸ διακονεῖν λατρεία слѹжене слѹжен Нвб служение остар ВА НТ ДА служене ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА