Старобългарски речник
слѹговат 
слѹговат -слѹгѹѭ -слѹгѹш несв I. Почитам, признавам, покорявам се  того рад богомъ вашмъ не слѹгѹмъ С 129.15 Срв. С129.22 аꙁъ же жьрѫ богѹ момѹ їс хсѹ.  томѹ дномѹ слꙋгѹѭ С 148.4—5  достотъ мѣсто мѹ подат. о себѣ прѣбꙑват. ꙗко да бѫдетъ.  самомѹ беꙁ врѣда съблюст сꙙ. не слѹгѹмѹ отъ бꙑвъшааго бол҄ьша благꙑм дѣлꙑ С 548.19 II. прич сег деят 1. Като прил. слѹгѹѩ a) Послушен, покорен стꙑ же ... прꙁъва дꙿного обꙑꙿнѣ. слѹгѹѭштааго мѹ льва С 558.5 b) ὑπουργῶν Подчинен въꙁдрѹвъ же вовода на слѹгѹѭштꙙѧ вонꙑ рее. ѡ ꙁълꙑѧ слѹгꙑ. поꙿто въскорѣ не творте повелѣнааго вамъ С 74.6—7 2. Като същ. слѹгѹѭще м мн οἱ ὑπηρετησάμενοι Слуги, прислужници не се лі тоꙙ прде скоро трѹдвъ себе.  слꙋгѹѭштꙙѧ тебѣ С 49.3—4 попꙑтавъ ꙗже о палатнѣ.  обрѣтъ го славьна сѫшта.  многꙑ слѹгѹѭштꙙѧ мѫшта.  женѫ славꙿна рода ... раꙁмꙑслвъ о свомъ невѣрьствѣ наꙙ плакат С 563.25— 26 кѹмромъ слѹгѹѭще εἰδωλοϑύται Принасящи в жертва на идолите, идолослужители црь стъ крѣпькъ  сленъ.  съпасаѧ въ рат своѧ. погѹбьꙗѧ же врагꙑ.  кѹмромъ слѹгѹѭштїмъ С 28.11— 12 Изч С Гр λατρεύω слꙋговат Нвб слугувам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА