Старобългарски речник
слатна 
слатна -ꙑ ж Со̀лница положлъ есі рѣкꙑ въ пѹстꙑнѭ. сходіща водьнаа въ жѩждѫ. ꙁемлѭ плодовітѫ въ слатінѫ. отъ ꙁълобꙑ жівѫщііхъ на неі СП 106.34 Изч СП Гр ἅλμη слатіна Нвб слатина ’изворче’ диал НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Слатино МИ ЙЗ,Зас Слатинска река МИ Слатински дол МИ ЙЗах,Кюст.кр Слатината МИ ИД,МНЛом