Старобългарски речник
сланъ 
сланъ -ꙑ прил Солен, с вкус на сол днⷭ҇е. моръскꙑѩ сланꙑѩ водꙑ. сладькꙑ бꙑваѭтъ. авленемь своего влⷣ҇акꙑ СЕ 2b 4—5 господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ. мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт слано море С 352.16 Изч СЕ С Гр ἁλμυρός ἁλμυροφόρος Нвб слан диал Дюв НГер НТ ЕтМл БТР ДА