Старобългарски речник
сладт 
сладт -слаждѫ -сладш несв Услаждам; радвам [прен.]  бѫдетъ т стѣна крѣпъка ... мѫжъствѹ подвжънкъ. лѣжѧ  въстаѩ съ тобоѭ. сѣдѧ (погр. вм. сладѧ, Нахтигал, с. 287, бел. под линия)  веселѧ срце твое. ѹтѣхоѭ стааго дха СЕ 92b 20 Изч СЕ Гр γλυκαίνω Нвб сладя ОА ВА НТ ЕтМл БТР