Старобългарски речник
славословь 
славословь -ꙗ ср Славословие, възхвала, прослава дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне. ꙇ славослове. ꙇ спне. непрѣстанꙿна пѣнѣ прснааго СЕ 95а 8—9 рабъ бож.  много съ славословмъ  съ слъꙁам. благодарвъ ба оглас ѭ С 517.18 Изч СЕ С Калка от гр δοξολογία славослове Нвб славословие ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР