Старобългарски речник
славословт 
славословт -славословлѭ -славословш несв Славословя, възхвалявам, прославям, възвеличавам ѡца же  сна. ꙇ дха вꙿс прѣстааго. едномѫдръно вѣрън. славословмъ. достоно молѧще сѧ СЕ 86а 16—17 агг҄ельскъ гласъ слꙑшанъ бꙑстъ. поѭштемъ  славословꙙштемъ ба С 110.25 ꙗкоже  їѡна поклон сꙙ мѹже поклон сꙙ. то  аꙁъ пае поклон҄ѫ сꙙ  славословьѭ  въꙁношѫ  С 261.25 Прич. сег. деят. като същ. славословѧще м мн [οἱ] δοξολογοῦντες Тези, които славословят, възхваляват, възвеличават някого не ꙁавдꙙште благодѣан ... вон побѣдотворц. лкъ славословꙙштхъ. колко сꙙ бꙑ трѹдлъ да бꙑ нѣкако обрѣлъ. понѣ дного ꙁа тꙙ молꙙшта га С 95.10—11 Изч СЕ С Калка от гр δοξολογέω Превежда и гр. δοξάζω Нвб славословя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА