Старобългарски речник
славл҄ень 
славл҄ень -ꙗ ср Прослава, възхвала ѫродвꙑѧ бесѣдꙑ флстоновꙑ псат не ставьꙗте. а славьнꙗ божꙗ не псат. н. мже на небо правм смъ С 403.24 Изч С Гр δοξολογία славьн Нвб Срв славене НГер ЕтМл АР