Старобългарски речник
слава 
слава -ꙑ ж 1. Слава, величие; блясък глѭ же вамъ. ѣко н соломонъ во вьсе славѣ свое облѣе сѧ. ѣко еднъ отъ схъ М Мт 6.29 З, А, СК. Срв.Лк 12.27 М З ꙇ тъгда въсплаѫтъ сѧ въсѣ колѣна ꙁемлъскаѣ. ꙇ ѹꙁьрѧтъ сна лвскааго. грѧдѫ(дѫ)шта на облацѣхъ небесъскꙑхъ. съ слоѭ  славоѭ велеѭ М Мт 24.30 А, СК, Н. Срв.Мк 13.26 М, З;Лк 21.27 М З А СК егда прдетъ снъ лскꙑ въ славѣ свое. ꙇ вьс (ст) анћл съ нмъ. тъгда сѧдетъ на прѣстолѣ славꙑ своеѩ М Мт 25.31 З А СК ꙇ се анћлъ гнь ста вь нхъ. ꙇ слава гнѣ осѣ ѩ. ꙇ ѹбоѣшѧ сѧ страхомь велемь М Лк 2.9 З А СК како вꙑ можете вѣроват славѫ дрѹгъ отъ дрѹга премлѭште. ꙇ славꙑ ѣже отъ еднааго ба не щете М Йо 5.44 З А слꙑшавъ же с рее. с болѣꙁнь нѣстъ къ съмрът нъ о славѣ бжі. да прославтъ сѧ снъ бжі еѭ М Йо 11.4 З А СК Н гла е с. не рѣхъ л т ѣко аште вѣрѹеш. ѹꙁьрш славѫ бжѭ М Йо 11.40 З А СК сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вънѡѫ Е 1а 18 ѹмьнілъ і есі маломъ імъ отъ анг҄лъ. славоѭ  естьѭ вѣньалъ  есі СП 8.6 прінесѣте гю славѫ імені его. поклоніте сѩ гю въ дворѣ стѣмъ его СП 28.2 въсѣ слава дъщер цр вънѫтръѫдѹ. трѣснꙑ ꙁлатꙑ одѣна прѣкѹщена СП 44.14 готово срдце мое бже. готово срдце мое. поѭ  вьспоѭ славѣ моеі СП 56.8 Срв. ССIb 21 въꙁвѣстіте въ ѩꙁіцѣхъ славѫ его. въ вьсѣхъ дѣлѣхъ юдеса его СП 95.3 бѫді слава гнѣ вь вѣкъ. въꙁвеселітъ сѩ гъ о дѣлѣхъ свохъ СП 103.31 днⷭ҇е стоьнц водьн. остшѧ сѧ. хѹ авльшю сѧ съ славоѭ въ еръданѣ СЕ 2а 19—20 хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ. ꙇ слава непостжьна. ꙇ млость бещсльна.  колюбе неꙁдреенꙿно.  црство ()номѹ не оставмо СЕ 58а 11 гі гі слъ бже левъ. ꙇ вꙿсѣко славѣ. ꙇ прм . въ ѹѧсте. ꙇꙁбъранꙑхъ твохъ. ꙇ напш мѧ его въ кънгꙑ жвотънꙑѩ СЕ 101b 8 пльтьское твое пршестьве хⷭ҇е. ꙁьвѣща пророкь амьбакомь. ꙁьваше слава слѣ т (!) ТФ А 19 блнъ прішедꙑ въ съмѣрені. ꙇ пакꙑ грѧдѧі въ славѣ К 1b 3 Срв. С326.25 нъ раꙁѹмѣвъше мімо ходѧште славѣ сеі. въ сънѹ мѣсто да въꙁъпьѭтъ. въ мꙑсль своѭ стѹмѹ апⷪ҇лѹ павълѹ глѫштю. къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ К 3а 8 аꙁъ бо отъ бога ꙁдохъ.  вьндохъ въ мръ.  моꙗ слава отьца мого стъ слава С 331.16—17, 17 Възглас, прослава на Бога. слава въ вꙑшънхъ бѹ.  на ꙁем мръ въ лцѣхъ благоволене СЕ 101а 14 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ  страшꙿнѹ пртѹ мⷧ҇дѹ. подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ Р II 1.37 2. църк Слава, славословие; възхвала, прослава [църковна песен] ꙁастѫп мѧ г. слаⷡ҇. ꙁастѫп м(ѧ).  нⷩ҇. ꙁастѫ. (ан)тфон. в҃ Е 20б 15 слаⷡ҇. млтв (...) нꙑнѣ. млтва. ант҇. в҃ Е 31б 16 слава едноѧдꙑ сне. ант҇. г҃ Е 32а 10 слⷡ҇а дѣ въ конець о таінꙑхъ снѹ ѳ҃ дадⷫоⷭвъ СП 9.1 слава. кꙁ псломъ двъ СП 27.1 слⷡ҇а днⷺ҇а мѕ въ конць о снохъ корѣовѣхъ псалмъ СП 46.1 слаⷡ҇ сѣⷧ҇но молтва дава СП 85.1 слⷡа. сѣⷩло пъслмъ. ҃а҃ пѣні въ день сѫбтѣ СП 91.1 слава. рѕ алелѹг҄ѣ. сповѣдаіте сѩ гві ѣко гъ. ѣко въ вѣкъ мілостъ его СП 106.1  тако пѣт весь пслъмъ се по стхѹ до конца. прпѣваѭще стⷯ҇ се. гі гі прꙁьр съ ньб.  рекⷮ҇ѫ менꙿно протво гласѹ.  по семь слⷡ҇а.  бгородьно СЕ 11b 21  потⷨ҇о глⷮ҇е слⷡ҇а.  глⷮ҇е псⷧ҇а се СЕ 73а 2 стⷯ҇. рабъ тво есмъ аꙁъ въраꙁѹ.  пакꙑ тожде. слⷡ҇а.  бⷢ҇о ꙁбав нꙑ отъ напасте наш СЕ 98а 15 3. Чест, почит, почитание славѫ і вълѣпотѫ въꙁложішѩ на нъ СП 20.6 слава і богатьство домѹ его. ї правъда его прѣбꙑваетъ въ вѣкъ вѣкѹ СП 111.3 нъ потъщмъ сѧ въ ск(р)орѣ отътрѧст. брѣмѧ грѣховъ нашхъ. да на вьскрѣшень свѣтъл сърѧщемъ  ... егꙿда прдетъ съ небс. въ славѣ оца своего. сѫдт хотѧ жвꙑмъ  мрътвꙑмъ.  въꙁдат комѹжъдо протво дѣломъ его СЕ 71а 13 васлскъ рее. не жьрѫ кѹмремъ беꙁꙿдѹшънꙑмъ нъ богѹ свомѹ. же вь небесехъ жрътвѫ славѣ С 23.11 тѣмже  равьноьстьнѹ вѣньцѹ славꙑ съподобшꙙ сꙙ С 82.23—24 ꙁан҄еже хвалꙙште отъ внꙑ міра сего. наꙙтъкꙑ похвалъ прмл҄ѫтъ. а мꙿже мръ распꙙтъ стъ. како можетъ ꙿто отъ сѫштїхъ вь н҄емъ пріложт къ славѣ С 83.29 днъ же нѣкꙑ въ санѣ  славѣ мрьстѣ сꙑ рее. не кл піѡн С 138.17 вьлѣꙁъ же кнꙙꙁъ рее мъ. пожьрѣте велкѹѹмѹ богѹ раклю. вдте славѫ  слѫ го С 176.28 кто бо стъ ꙁходꙙ на рать.  не въдаѧ сꙙ вьсѣмь срьдьцемъ на сьмрьть. да въꙁьметъ славѫ велкѫ.  дарꙑ отъ цѣсара многꙑ.  санъ велкъ С 264.17 ꙁатворенмъ же  мльанмъ паѭнꙑ хѹждъшѫѭ славѫ ѹмор С 274.15 градъ трꙙсѣꙿше сꙙ глагол҄ꙙ кꙿто сь стъ. ослѣпьнѫ ꙁавсть на владꙑьскѫ славѫ подвгꙿ С 322.24 Достойнство. блаженꙑ же кодратъ ... велкомъ гласомъ отъвѣштавааше. крьстꙗн наремъ сꙙ. се стъ ѹдьно мꙙ наше. слава вьсѣхъ насъ  доброродъство дно естъ. раб смъ їс хса га небесъскааго.  невдмааго ба С 99.14 кѹпьно въ славѣ  ьст ὁμοτίμως καὶ ὁμοδόξως Еднакво славно и почетно  сце пострадавꙑ хс.  въста въ трет дьнь. съ отꙿцемь  съ свꙙтьімъ дѹхомь. кѹпно вь славѣ  ьст. вьса тварь мѹ поклантъ сꙙ С 332.6 М З А СК Н Е СП СС СЕ ТФ К С Р Гр δόξα αἴνεσις περιφάνεια ἀξία χάρις ὄνομα δοξοκοπία Нвб слава ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Слава ж ЛИ Слав м ЛИ Славин м ЛИ Славински ФИ СтИл, РЛФИ Десислава ж ЛИ Радослав м ЛИ ЕА