Старобългарски речник
ск҄утъ 
ск҄утъ -а м Скит, представител на скитите — номадски племена на север от Дунав, Черно и Каспийско море бо бож псан глетъ. нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ  ніштъ. н варваръ. н скуъ. н елнъ н ждовнъ. вьс бо о господ дно смъ С 101.27 Изч С Гр Σκύϑης скуъ Нвб скит ОА АК БТР АР