Старобългарски речник
скѫдьльнь 
скѫдьльнь прил притеж Грънчарски, който принадлежи на грънчаря ꙇ прѩсѧ тр десѧт съребрънкъ ... ꙇ да(шѧ)шѧ ѩ на селѣ скѫдельн. ѣкоже съкаꙁа мьнѣ гь М Мт 27.10 З А СК сьвѣтъ же сътворьше. кѹпшѧ м. село скѫдельне. въ погрѣбаніе странънъмъ А Мт 27.7 Изч М З А СК Гр τοῦ κεραμέως скѫдельнь скѫдьльнць Вж. при скѫдьлъ, скѫдълъ Нвб