Старобългарски речник
скѫдьльнкъ
скѫдьльнкъ
м
1. Грънчар
ѹпасеші ѩ паліцеѭ желѣꙁноѭ. ѣко съсѫдꙑ скѫдельніка съкрѹші
СП
2.9
2. Стомна, глинен съд, съд за вода
ꙇ посъла дъва отъ ѹенкъ свохъ. гла ма дѣта въ градъ сърѧштета вꙑ лвкъ. въ скѫдьльнцѣ водѫ носѧ. по немь дѣта
М
Мк 14.13
З.
Срв.Лк 22.10
Изч
М
З
СП
Гр
κεραμεύς
κεράμιον
скѫдельнікъ
скѫдольнкъ
Вж. при
скѫдьлъ, скѫдълъ
Нвб