Старобългарски речник
скѫдьльнковъ 
скѫдьльнковъ прил притеж Грънчаров, който принадлежи на грънчаря съвѣтъ же сътворьше кѹпшѧ мь село скѫдельнково. въ погрѣбане странънꙑмъ М Мт 27.7 З Изч М З Гр τοῦ κεραμέως скѫдельнковъ Вж. при скѫдьлъ, скѫдълъ Нвб