Старобългарски речник
скѫдьльнковъ
скѫдьльнковъ
прил
притеж
Грънчаров, който принадлежи на грънчаря
съвѣтъ же сътворьше кѹпшѧ мь село скѫдельнково. въ погрѣбане странънꙑмъ
М
Мт 27.7
З
Изч
М
З
Гр
τοῦ κεραμέως
скѫдельнковъ
Вж. при
скѫдьлъ, скѫдълъ
Нвб