Старобългарски речник
скѹмьнъ
скѹмьнъ
-а
м
Лъвче, млад лъв
ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ. ѣко скѹменъ обітаѩ во съкровіштіхъ
СП
16.12
бъ ... ꙁбавлъ естъ дшѭ моѭ. отъ срѣдꙑ скѹменъ посъпахъ съмѫщенъ
СП
56.5
скѹмені рікаѭще вьсхꙑтеіте. ї спросіте ѹ ба піщѫ себѣ
СП
103.21
їꙗковъ. съпавъ ꙗко львъ. въста ꙗкоже скумьнъ
С
478.25—26
Изч
СП
С
От
гр
σκύμνος
скѹменъ
скумьнъ
Нвб
Ø