Старобългарски речник
скрьжьтъ 
скрьжьтъ -а м скрьжьтъ ꙁѫбомъ βρυγμὸς τῶν ὀδόντων Скърцане със зъби; страдание, мъка тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 8.12 З, А, СК. Срв.Мт 13.42 М, З, А, У;Мт 13.50 М, З, СК;Мт 22.13 М, ЗI, А;Мт 24.51 М, З, А, СК;Мт 25.30 М, З, А, СК;Лк 13.28 М, А, СК;СЕ 106b 24—25 С370.9 С378.4—5 скрьжьтъ ꙁѫбьнꙑ Скърцане със зъби; страдание, мъка деже бѫдетъ плаъ  скръжетъ ꙁѫбьнꙑ С 554.25—26 Изч М З А СК У СЕ С скръжетъ скрьжетъ скръжьтъ скрьжътъ скръжътъ скръжьть Нвб скръжет остар ВА