Старобългарски речник
скрьжьтат 
скрьжьтат -скрьжьщѫ -скрьжьщеш несв скрьжьтат ꙁѫбꙑ τρίζω τοὺς ὀδόντας, βρύχω τοὺς ὀδόντας 1. Скърцам със зъби ѹтелю првѣсъ снъ мо къ тебѣ. ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ. ꙇ же аште колжъдо метъ і. раꙁбваатъ і  пѣнꙑ тѣшттъ. ꙇ скрьжьштетъ ꙁѫбꙑ свом М Мк 9.18 З А акꙑ льв кръвоꙗдв. ѹстръмшꙙ сꙙ на н҄ь скръжьштѫште ꙁѫбꙑ С 216.23—24 тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ С 403.4 2. Разгневявам се, ядосвам се на някого, сърдя се скрьжъташѩ на мѩ ꙁѫбꙑ своім СП 34.17 тѣмьже  скрежьщетъ на тѧ ꙁѫбꙑ СЕ 88а 10—11 аурлꙗнъ ... скрьжьтааше ꙁѫбꙑ на н҄ь С 12.7 тꙙжьцѣ бо скръжътааше ꙁѫбꙑ на н҄ь С 22.23—24  подѫтъ ꙁѫ(...) скрьж(ь)щѫще Р V 3.20—21 Изч М З А СП СЕ С Р скрьжътат скрежьтат скръжътат скръжьтат Вж. при скрьгътат Нвб