Старобългарски речник
скрьжьтань 
скрьжьтань -ꙗ ср скрьжьтань ꙁѫбꙑ βρυγμὸς ὀδόντων Скърцане със зъби; страдание, мъка бо ...  тръторъ. ꙇ ꙁѫбꙑ скръжътане. прѣщене ослѹшанѣ. ждетъ тебе СЕ 54b 24—25 Изч СЕ скръжътане Нвб Срв скръжет м остар ВА