Старобългарски речник
скръбт
скръбт
-скръбл҄ѭ
-скръбш
несв
същ
скръбѧще
м
мн
οἱ ϑλίβοντες
Потисници; мъчители
свꙙтаꙗ же доста ... глагол҄ѫшта. съпасе насъ скръбꙙштхъ насъ
С
185.4
Срв.
С14.11
Изч
С
Вж. при
скръбѣт
Нвб