Старобългарски речник
скрнꙗ 
скрнꙗ -ѩ ж Ракла, кивот, ковчег, скрин ꙇ не прѣстаѭщѧѩ водꙑ рѣьнꙑѩ. скрнѭ вдѣвъше ба носѧщѭ. сѣмо  овамо текошѧ СЕ 1b 3 скрнꙗ ꙁавѣта ἡ κιβωτὸς τῆς διαϑήκης Ковчегът на завета; т.е. ковчегът, в който са се пазели скрижалите с десетте Божи заповеди и който е стоял в частта от староеврейския храм, наречена „Светая светих“ ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта. всѫдѹ ѡкованъ ꙁлатомъ Е 29а 4 Изч Е СЕ Гр κιβωτός Вж. при скрнца Нвб