Старобългарски речник
скржаль 
скржаль - ж Скрижал, плоча със свещен текст новꙑ с боговдъцъ ... покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанꙑ го скржал. ꙁвънѫдѹ ѹбо дѣствънꙑ. ꙁвънѫтрь же вдьнꙑ С 278.3—4 скржал ꙁавѣта αἱ πλάκες τῆς διαϑήκης Двете каменни плочи с десетте Божи заповеди мѧщ маннѫ.  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта Е 29а 8 Изч Е С Гр πλάξ Нвб скрижал, скрижали ОА ВА АК БТР АР